ИЗДРЪ̀НКВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от издрънквам1 и от издрънквам се; издрънчаване. Когато всички из кръчмата се юрнаха навън, за да чуят какво ще се съобщи, само той не излезе – не бе толкова нетърпеливо любопитен, макар че всяко издрънкване на барабана можеше да извести нещо тревожно. Т. Харманджиев, КВ, 24. Този разговор между двамата съпрузи, както и любопитното четиво на Калинова, бяха прекъснати от едно слабо и, сякаш, нерешително издрънкване на електрическия звънец. Т. Влайков, Съч. II, 163–164. Издрънкването на куп необмислени приказки я стресна и уплаши.
ИЗДРЪ̀НКВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от издрънквам2 и от издрънквам се.