ИЗДРЪ̀СТВАМ, -аш, несв.; издръ̀стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Дръстя, бия известно или цялото количество от нещо (коноп, лен и под.), за да отделя влакното от паздера; измънвам, омънвам (Н. Геров, РБЯ).
2. Изпирам нещо (платна, черги) в река, като го бухам, удрям с бухалка; избухвам3. Тя [Грудка] издръстваше прани черни дрехи и ги простираше по плета на кошарата. Ил. Волен, БХ, 124. А белене по беленки става лете по следному начину. Мокрят платна често във вода, издръстват ги. Г. С. Раковски, Π Ι, 86. издръствам се, издръстя се страд.