ИЗДУВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от издувам и от издувам се. Много предмети, като бутилки например, се правят чрез издуване на пластичното стъкло с уста или със сгъстен въздух в празни калъпи с желаната форма. Хим. IX кл, 1950, 53–54. Тя набра трева и лешникови клонки и натъпка торбата до издуване. В. Ченков, СНД, 108.
ИЗДУ̀ВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от издувам2 и от издувам се.