ИЗДУ̀МКВАМ, -аш, несв.; изду̀мкам, -аш, св., непрех. Думкам изведнъж за кратко; издумтявам. При някои от изстрелите въздухът в стаята тъй потръпваше, че сякаш огромни тъпани издумкваха в самия двор на „Парад“. П. Славински, ПЩ, 88. Не усети [Ангелчо] кога се улови за студената брава. Натисна я веднъж и силно удари с юмрук. Отвътре се чу плах женски глас, сетне шепот, сякаш някой се укриваше. Още веднъж по-настойчиво издумка и блъсна вратата. В. Нешков, Н, 135. издумква се, издумка се безл. Долу силно се издумка.