ИЗДУМТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; издумтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. издумтя̀л, -а, -о, мн. издумтѐли, св., непрех. Думтя изведнъж за кратко; издумквам. Кака Мита ме носила из двора и ме дункала да не плача. Минал Герги чичов. Стреснала се кака, рекла да плесне с ръце, изпуснала ме и тиквата ми издумтяла на коравата земя. Чудомир, Избр. пр, 160. Като го тупнах, гражданина, в земята, издумтя като тъпан! Й. Йовков, ПГ, 185–186. издумтява се, издумти се безл. Долу на вратата се издумтя.