ИЗДУ̀ПЧВАМ, -аш, несв.; изду̀пча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Дупча много неща, всичко или нещо на много места, изцяло; надупчвам. Молците издупчиха дрехите в сандъка.  Издупчих целия лист с карфица. издупчвам се, издупча се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)