ИЗДУТИНА̀ ж. 1. Място, част на някакъв предмет с издадена, изпъкнала и обикн. закръглена форма. Той се беше втренчил в талията на този чудноват посетител. Там, под балтона му, имаше някаква издутина, която ясно се бе очертала. Ем. Манов, ДСР, 468. Ленко разгледа внимателно всички железни пръчки. Втората пръчка беше изкривена по средата. Той я хвана и се опита да я извърти нагоре с издутината. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 331.
2. Издуто поради възпаление място върху тялото на човек или животно; подутина. А на челото му [на войника], почти под веждата, личеше някаква издутина колкото орех. Ив. Хаджимарчев, ОК, 400.