ИЗДУ̀ТОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от издут. Причината на това [далекогледството] е, види ся, по-малката издутост на кристаловидното тяло, тъй щото пречупените в окото зари достигат до мрежевидната преграда преди да успеят да ся съединят и да направят изображение на предмета. И. Гюзелев, РФ, 304.