ИЗДУ̀ШВАМ, -аш, несв.; изду̀ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Издушавам. Когато [вълкът] нападне стадо овце, издушва повече животни, отколкото му са необходими за храна. Н. Ботев и др., НЛР [еа]. издушвам се, издуша се страд. и взаим.
ИЗДУ̀ШВАМ СЕ несв.; изду̀ша се св., непрех. Диал. Издушавам се.