ИЗДЪ̀ВКВАМ, -аш, несв.; издъ̀вча, -еш, мин. св. издъ̀вках, св., прех. Дъвча докрай, изцяло; сдъвквам. В делник всеки си седи до бюрото, зад тезгяха, пред машината и си гледа работата, издъвква си прилежно сандвича между дванайсет и дванайсет и половина, после пак си гледа работата. В. Йосифов, СбХС, 91. издъвквам се, издъвча се страд.