ИЗДЪЛБА̀ВАМ, -аш, несв.; издълбàя, -àеш, мин. св. издълбàх, св., прех. Правя, изработвам, оформям нещо чрез дълбаене. Той [дядо Мирю] издълбаваше с ножа гнездо за капана, караше ме да събера внимателно изкопаната пръст и да я хвърля далече от това място. Ем. Станев, ЯГ, 43. И слонска кост ми донесоха търговците от Кетихем, та издълбах чаши за вино и рогове за медовина. Н. Райнов, БЛ, 145. Понеже баирите не бяха залесени, пороищата свличаха всичко, каквото попадне на пътя им, и издълбаваха непреодолими долини. Сл. Трънски, Н, 516. Тук и там, където каменливата почва беше по-ронлива, вълните бяха издълбали дълбоки и тъмни пещери, в които нищо не се виждаше. М. Марчевски, ОТ, 45. Долу, в другия край на завоя, реката бе издълбала коритото си, отвъдният бряг се издигаше – стръмен като стена. К. Константинов, СЧЗ, 86. l Обр. Двадесет и четири години бяха издълбали бездънна пропаст между някогашното дете и бащата. Д. Димов, Т, 55. Обвий сърцето си със броня от стомана, / та спомените да отекнат / като отблъснати стрели, / че всеки спомен издълбава рана, / която все расте и все боли. М. Петканова, ЦТ, 79. // Чрез дълбане изобразявам нещо върху твърд предмет; гравирам. Един път се разговаряха в кафенето му майсторите Христоско и Митко с роднината на един покоен богаташ с твърде ограничен ум, относително надписа, който трябваше да издълбаят на мраморната гробна плоча. Ив. Вазов, Съч. VI, 165. Но все пак оставаха много улици, където още можеха да се видят тихи, едновремешни къщурки, с тежки монументални порти, върху чиито посивели дъски не една влюбена двойка беше издълбала инициалите си. Й. Йовков, ПК, 28. И на крайната колона до стената тук се виждаха между клонките и листата две елипси една под друга и в тях бяха издълбани два образа. Д. Талев, ЖС, 471. Тогава ваятелят издълбава очертания вече образ в дървото и чрез този изваян образ могат да ся отпечатват други на хартия. ИЗ 1874–1881, 187. издълбавам се, издълбая се страд.