ИЗДЪ̀Н предл. Поет. За означаване на насоченост, движение откъм място, което се намира дълбоко навътре в нещо, в някаква местност и под. Издън дебрите се обажда проточено ехо, изтънено, докато премине през иглените уши на някакви клисури. Бл. Димитрова, Лав., 15. От дъното на вагона старец пропява като издън земя, но гласът му е ясен и отчетлив. С. Таджер, ПНМ, 207.