ИЗДЪ̀НВАМ, -аш, несв.; издъ̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Махам или пробивам дъното на съд; продънвам. Тогава Ивайло замахна с все сила и с два удара издъни бъчвата. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 261. Богдан се изправи да изсипе отсятото зърно. Изсипа житото, препълни наново решетото с пшеница. – Ще го издъниш – толкова зърно туря ли се? К. Петканов, X, 62. – Тикнете го в бурето и там да си дири късмета! Издъниха едно буре, натъпкаха в него Малио брат и пак го задъниха. Ламар, ПР, 89.
2. Разг. Пробивам, изкъртвам с удряне, блъскане. – Не се занасяй, отваряй! – Няма да ти отключа. – Ще издъня вратата! Й. Гешев, ВТ, 46. Една нощ пламнала къщата на Алиша. Ужасеният Алиш издънил прозореца и скочил навън. Н. Хайтов, ШГ, 118–119. Сврял се зад входната врата и загледан в удареното изкорубено място, той сам на себе си шепнеше: – Господ да го убие! Издъни ролетката... Т. Харманджиев, Р, 66. Капитанът даде нареждане да се разкрият къщните покриви на петима от по-видните партизани. Жандармеристите и пъдарите изпочупиха керемидите и издъниха прашните тавани. Г. Караславов, Избр. съч. I, 384. издънвам се, издъня се страд.
ИЗДЪ̀НВАМ СЕ несв.; издъ̀ня се св., непрех. Разг. Провалям се, не успявам в нещо. Издънва се при обира на банка и я хващат.