ИЗДЪ̀НЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от издъня като прил. 1. Който е без дъно или има пробито дъно. Някога в този килер имаше строшени панери, смачкани шапки, издънени решета, в ъглите бяха нахвърляни парцали. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 147. Дворът беше нечист и неподреден. По средата имаше някакъв похлупен издънен кош. Г. Караславов, Избр. съч. II, 64. Издънена бъчва. Издънено корито.
2. Който е разкъртен, изпотрошен. Пътят пресича малки селца, с прихлупени къщурки, някои от които са изоставени, с разбити стъкла, с издънени врати. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 204. Работилницата беше пълна с нови и вехти самари, някои издънени вече или разперени за поправка. Д. Талев, ПК, 298. Издънени зеят прозорци, витрини, / нагазвам край тях раздробени стъкла. Т. Харманджиев, П, 48.