ИЗДЪ̀НКОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от издънка1 (в 1 знач.). За почвите, силно заплевени с пирей, паламида и др. издънкови и коренищни плевели, посоченият начин за извършване на есенната дълбока оран трябва да бъде допълнен с някои специални мероприятия. РД, 1950, бр. 259, 2.
◊ Издънкова гора. Лесов. Гора, която след като се изсече, се възстановява от издънките на останалите пънове. Унищожаването на девствената витошка растителност е започнало още от римско време и е продължавало векове наред. В резултат на тази унищожителна дейност просторните високостъблени дъбови и букови гори са били превърнати в издънкови. М. Тошков и др., НРП, 19.