ИЗДЪ̀НО нареч. 1. От цялата дълбочина на нещо; из основи. И ето, че тази нощ се появи виелицата, която избухва веднъж на десет години, дига покривите, обръща вагоните, къса телеграфните жици, издъно кърти дърветата. А. Каралийчев, СР, 103. Изкопали са всички дървета, изтръгнали са корените им издъно, за да не покарат случайно. Г. Караславов, Избр. съч. III, 167.
2. Издълбоко (във 2 знач.). Гърдите ѝ на немощни издишки свиреха издъно. Т. Харманджиев, КЕД, 55.
3. Прен. В най-висока степен, до краен предел; напълно, изцяло. Макар смъртта му да е настъпила поради огън и жупел, по трупа не виждам следа от болки, напрежение и съпротива. Така издъно уморен е починал майсторът. В. Мутафчиева, ИКМ, 110. Той люто нагрубява Нора, оскърбява я, отнема ѝ правото да се грижи за децата. Нора е потресена. Тя издъно е разочарована от съпруга си. Ст. Грудев, ББ, 61. И питаш се, издъно възмутен: / „Какво народно в него има?“. Хр. Смирненски, Съч. II, 109. Че де сме гарантирани, след една кървава война на Балканите, че тя няма да измени издъно неговата картина. Бълг., 1902, бр. 485, 2. // Прен. Без остатък; напълно, изцяло, из основи. Веднъж каза на жена си: „Ние сме войници на партията, на която е съдено да промени издъно живота и света“. Г. Караславов, ОХ IV, 455. Сцените от живота на семейството, особено отношенията на жените са описани по такъв начин, че ние чувствуваме сигурната ръка на автор, който познава издъно битието на тия хора. Г. Цанев, СИБЛ, 286. Понякога и преработвал е издъно статиите и дописките, които му са се пращали за обнародване отвън. К. Величков, ПССъч. VIII, 32.