ИЗДЪРЖА̀ВАМ1, -аш, несв. (остар., книж.); издържà, -ѝш, мин. св. -àх, св. Непрех. и прех. Издържам1. Онова лице, което желае да стъпи в монашество, издържава най-първо тригодишно изкушение в манастира. З. Петров и др., ЧБ (превод), 159–160. издържавам се, издържа се страд.

ИЗДЪРЖА̀ВАМ2, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Издържам2. И желанието му да изучи сина си още на „по-глубока книга“ от ден на ден, повече и повече растело; но нямало възможност да го издържава. К. Шапкарев, МЖБМ, 8. После има съставени и различни дружества, такивато дружества издържават едно търговско училище и едно малко военно училище. У, 1871, бр. 12, 190. За своите деца те издържаваха две мъжки и едно девическо училище с шест учители и три учителки. Г. Бенев, БК (превод), 47. издържавам се страд. Тряба, тряба да са постараеме да воведеме в това [богословско] училище и славянския език, защото то са издържава с наши и с руски пари. С, 1872, бр. 34, 270.

ИЗДЪРЖА̀ВАМ СЕ несв., непрех. Остар. Книж. Издържам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)