ИЗДЪРЖА̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от издържавам1 и от издържавам се; издържане1.
ИЗДЪРЖА̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от издържавам2 и от издържавам се; издържане2, издръжка. Статистиката на разноските за издържаването и за храната на войската показва, че турските баталионе имат по 470–480 души. НБ, 1876, бр. 24, 96.