ИЗДЪРЖА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от издържà като прил. Който напълно отговаря на определени високи изисквания; висококачествен, добър. От преддверието се виждаше вътрешността на първия етаж: обширен хол, трапезария, салон и зимна градина. Мария беше разигравала месеци наред архитекти и декоратори, докато нареди всичко в издържан модерен стил. Д. Димов, Т, 140. Поетът може би ще създаде до някога други, по-издържани, по-художествени неща. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 55. Бончев поднася преводите си на „Разбойници“ и на „Тарас Булба“, като дава издържана характеристика на Гогол. М. Арнаудов, БКД, 227. Майстора е един от най-стилно издържаните и цялостни характери, що е създал нашият народ в годините след Освобождението. Е. Каранфилов, Б III, 92. Издържана в бели и бледожълти тонове и украсена с раковини орнаменти по стените, Гвардейската зала стои в контраст с богато оцветената Императорска зала. М. Бичев, АНВ, 483–484. Издържан в класически стил. Δ Издържан в художествено отношение.