ИЗДЪРЖА̀НОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от издържан. Необходимо е да се работи над жестовете и движенията, над умението да се носи костюм, за да се постигне в представлението единство, стилна издържаност. Н. Лилиев, Съч. III, 328.


Източник: Речник на българския език (онлайн)