ИЗДЪ̀РПВАМ, -аш, несв.; издъ̀рпам, -аш, св., прех. 1. С дърпане правя нещо или някой да излезе от вътрешността на нещо, от някъде; изваждам, изтеглям1. Тя издърпа изпод леглото своя куфар и се зае да събира вещите си в него. Б. Болгар, Б, 69. Лекарят отиваше от един шкаф на друг, издърпваше една касетка след друга, слагаше стълбата и се катереше по високите рафтове. К. Ламбрев, СП, 132. Бабичката ръка пъхнала през плета сол да заеме от добрата си съседка. Стиснала солта в шепа – не може да я издърпа. Ран Босилек, ВП, 41. Йоле Ядрев пристъпи бързо и издърпа от пояса на Чалмата ножовете и револвера му. Д. Талев, И, 394. Той издърпва от разтворения си денк една памучна шапка. Ст. Попов, У, 1871, бр. 19, 331.
2. С дърпане придвижвам, премествам нещо или някого другаде; изтеглям1. Профсъюзното събрание се състоя след работа в спалното помещение на четата. Масата издърпаха до стената, зад нея поставиха столовете за профотговорника, за Камен и за Иванов. Й. Гешев, ВТ, 67. Тя потръпна, сви се на леглото, но не издърпа покривката, за да се завие. А. Гуляшки, СВ, 337. Преводачът издърпа креслото си до бюрото и опря лакът на полирания ръб. X. Русев, ПС, 100. Жените се разколебаха, не знаеха какво да правят, а в това време учителката издърпа встрани Добра и застана между нея и разярените селянки. Д. Талев, И, 430. Той се обърна, не дочака да отговоря и хвана ръката ми да ме издърпа нагоре. Л. Александрова, ИЕЩ, 258.
3. Разг. Изсмуквам някаква течност, газ и под.; изтеглям1, извличам. Апаратът издърпва излитащите пари и ги поглъща. Δ Компресът ще издърпа гнойта и така ще се успокои раната.
4. Опъвам, обтягам нещо, обикн. с ръце; изтеглям1. Пенко усети как една позната ръка го хвана за ухото и го издърпа до скъсване. П. Здравков, НД, 44. Той стана и започна да издърпва полите на палтото си. Д. Ангелов, ЖС, 108. Едва сега бай Михаил видя, че от тавана се спущаше въже, прикачено на голяма кука. Любо прекара свободния край на това въже между краката на вързания, издърпа го силно и го обви около куката. X. Русев, ПС, 36. издърпвам се, издърпам се страд. Сирената тревожно известява настъпилия час на експлозиите. Вагонетки се издърпват от заредената каменна гръд на язовирното легло. От сипеите се спущат трудоваци. З. Сребров, Избр. разк., 213.
ИЗДЪ̀РПВАМ СЕ несв.; издъ̀рпам се св., непрех. 1. С дърпане се отскубвам, освобождавам от някъде, където съм прикрепен, хванат; изтеглям се. Пешо се сепна и охлаби ръката на девойката. Тя се издърпа и хукна към отворената врата на Банковата стая, отгдето идеше светлина. М. Грубешлиева, ПИУ, 67. Отпуснат като вързоп в ръцете ѝ, без воля да се издърпа, Боян попита със зле скрито отегчение: – Е, питай! Какво още? М. Грубешлиева, ПИУ, 242. Кучето успя да се издърпа със синджира си от колчето, за което бе завързано, и побягна.
2. Отмествам се, премествам се, обикн. назад или настрана; отдръпвам се, оттеглям се, изтеглям се. Учителят се наведе предпазливо, ослуша се, огледа се бързо на всички страни и все така бавно и безшумно се издърпа назад. Г. Караславов, Избр. съч. I, 409. Отредът се издърпа с ариергардни къси престрелки. Четвъртото отделение прикрива изтеглянето заднешком, с попълзяване в ледения сняг. З. Сребров, Избр. разк., 84. Той с усилие се издърпа встрани от огъня.
◊ Издърпвам / издърпам залъка <от устата> на някого. Разг. Лишавам някого и от последните средства за препитание; ограбвам. Вероятно вий не сте способни и да си представите даже едно таквози положение, което би могло да ви накара да издърпате залъка от устата на другиго, за да прехраните себе си. ССГ (превод), 184. Издърпвам / издърпам ушите (ухото) на някого. Разг. Карам се на някого, мъмря го строго или наказвам някого заради допуснати от него грешки. – А за тези моряци? Дигна се много шум вече, ще ни издърпат ушите. Д. Добревски, БКН, 248. – Кой е командирът ви? – Жельо Нонев. Ей го там зад крушата. – Иди да подредиш хората, да престане тая неразбория. Фронт ли е това, или панаир... – Намери тоя Жельо и му издърпай ушите или го смени с някой подофицер! Ем. Станев, ИК ІІІ и IV, 456.