ЍЗДЪХ, мн. няма, м. Рядко. Издишване. Около кочияша топуркат конете на стражите, дигат пушилка, пръхтят. Дрънчат сбруи и саби, чува се издъхът, който правят конниците при подрусването върху седлата. Й. Вълчев, СКН, 578.
