ИЗДЪ̀ХВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от издъхвам1; умиране. Вълкът беше близо до издъхване. Ст. Попов, У, 1871, бр. 19, 299. Александровите всадници видели злочестия цар, окървавен, при последнето му издъхване. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 247. l Обр. Нам са струва, че турската царщина са намира вече на издъхване. НБ, 1876, бр. 25, 100.
ИЗДЪ̀ХВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от издъхвам2 и от издъхвам се. Чак призори той заспа. Дълбоко, тежко. И всяко продължително вдъхване и издъхване се съпровождаше от тревожното потръпване на мускулите по лицето и ръцете. П. Михайлов, ПЗ, 52.