ИЗДЪ̀ХНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); издъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Издъхвам1. И наранените, които умираха от жад, като пияха от кървава и мръсната ѝ [на реката] вода, издъхнуваха той час. Г. Кръстевич, ИБ, 382. Царският син видя тука [на бойното поле] действително това, що бе прочитал в историята, трупове на мъртви и на други, които беряха душа, от които едни напразно ся мъчеха да ся съживят, а други ся посъвземаха, за да извикат само: „Да живее царят и първородният му“ и после издъхнуваха. Π. Ρ. Славейков, ПИ, 60.