ИЗДЪХТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; издъхтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, св., непрех. Рядко. Отведнъж и шумно изпускам през устата вдишания въздух. Когато вече виждаше гърбовете им, той злобно и внимателно се прицели... – Недей! – отчаяно издъхтя в ухото му Юрдека. П. Вежинов, НС, 249.