ИЗДЮДЮ̀КВАМ, -аш, несв.; издюдю̀кам, -аш, св., непрех. Разг. Изведнъж издавам кратко дюдюкане. Друг път ще дойде, да кажем, правителствен човек. Опозицията намира Иван. Иван събира пак децата. Скрият се с тенекетата, издюдюкат, изтропат, изсвирят и пак засрамят човека. Елин Пелин, Съч. IV, 263. Издюдюкаха по него, погнаха го с викове и смях. Цв. Минков, МЗ, 141.