РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ОНЛАЙН)

ИЗДЯ̀ВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от издявам¹ и от издявам се; изнизване, изкарване, изтегляне¹, отдяване.

ИЗДЯ̀ВАНЕ², мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от издявам² и от издявам се.

ИЗДЯ̀ВАНЕ³ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от издявам се; подиграване, гаврене.

Източник: Речник на българския език (онлайн)