ИЗДЯ̀ВКА ж. Остар. Подигравка, гавра. – А бе момче! Има едни дето се куражат като страшни делибашии, а пък кога дойде да се покаже силата на мегдан, потурите им зафащат да треперят. Димитър кипна, цял почервеня от тая издявка на Тодоракя, но си замълча. Д. Немиров, Б, 140. Дрънчаха хлопки. Вятъра ги тях / развяваше в победна чест на хана, / а хората примираха от смях... / И тоя смях смути Тимур-Елана. / Насър-Еддина викна той завчас: / „На таз издявка що ли те подстори? / Ти знаеш, май не се шегувам аз.“. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 61–62.
– От рус. издѐвка.