ИЗДЯ̀ХКВАМ, -аш, несв.; издя̀хкам, -аш, св., непрех. и прех. Диал. Извиквам „дя, дях“, за да подкарам добитък; издяквам. Той се извърна пак, удари дваж конете, издяхка ги и каза спокойно: – Какво има по вас? Ив. Вазов, Съч. VII, 135.
