ИЗДЯ̀ЧВАМ, -аш, несв.; издя̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Ръкополагам мнозина или всички за дякони. издячвам се, издяча се страд.
– От Н. Геров, Речник на българския язик, 1897.
