ИЗЀДНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който измъчва, потиска и ограбва други хора. – Ето го народният изедник. Той ограбваше нашия труд, той колеше и безчестеше, решете какво да правим с него. Д. Линков, ЗБ, 82. Две сили, два врага ще се ударят – народът и неговите тирани! Народът ще раздруса юнашката си снага и ще смъкне изедниците от плещите си. Й. Йовков, ЧКГ, 258. С какви трепетни надежди, с каква трогателна гордост са отзивава бедният народ към своите си прокудени синове и каква антипатия показват неговите изедници – чорбаджиите и по-горното духовенство! ДБЕ, СбПер. п ІІ, 181. На много бейове той изгорил чифлиците, на множество турски изедници отсякъл главите, на много турски тирани било отмъстено по заслугите им. П. Хитов, МП, 135. // Разш. Човек, който измъчва, тормози някого. Изеднико, пак пиян се връщаш! Δ Моят изедник и тоя месец не донесе заплата.
2. Остар. Потребител, консуматор на храна. А сега ся чудяха като гледаха, че един испанец на едно едение изядал много повече, отколкото четирима туземци за цял ден. За това имаха право да земат испанците за някакви ненаситни изедници. П. Кисимов, ОА I (превод), 89. „Това не ти приказах, мисля, аз съм петел, а ти лисица; аз съм храна, а ти изедник.“ Кр. Пишурка, К, 96–97.