ИЗЕДНÒ нареч. Остар. и диал. 1. Съвместно с някого или нещо; заедно, наедно, ведно, общо. Ще трябва, както са обединени, изедно да ги унищожим. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 295. Аз съм уверена, че ако отидем синца изедно при учителя да го помолим, непременно ще се изпълни желанието ни. П. Кисимов, ОА II (превод), 2. Създателят е първият, познал в своята мъдрост, че мъжът без жената не може да съществува, даде му следователно Ева за другиня, за да живеят изедно земния този живот като сънаследници на благодатта на живота. Π. Ρ. Славейков, ПВЖ (превод), 55. Нека ся купят и три пазови шити и три чифта ръкави за Марийка и да ми ся пратят изедно. АНГ I, 114.
2. В едно и също време, едновременно. Човек, като е изедно и тревар, и месар, трябува да върви посред и да реди броят на яденетата си, както и колчавината на гозбите. Ив. Богоров, СЛ, 11. – Татко мой! Приятелю! – извикаха изедно двете момичета и са готвяха да изхвръкнат из колата. Н. Михайловски, ПА (превод), 101.
3. Ненадейно, неочаквано; внезапно, изведнъж. А на горно поле, когато слънцето спряло на пладнина, изедно дръпнали чукове, та прокънтели гигантски Родопи, ковани от мравуняк зидари. А. Страшимиров, А, 199.