ИЗЕТЛЍЯ1, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. Труден, мъчен, мъчителен. Изетлия работа.

– От араб. през тур. еziуеtli. – От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

ИЗЕТЛЍЯ2, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Диал. Който е с много добри качества; превъзходен. Много хвалят кокошките от Доркинг и Брахма; първият род кокошки е много изетлия. Лет., 1875, 87.

– От араб. през тур. izzetli.


Източник: Речник на българския език (онлайн)