ИЗЕХТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изехтя̀, -ѝш, ми. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изехтя̀л, -а, -о, мн. изехтѐли, св., непрех. Изведнъж издавам ек, ехтене; изечавам, прокънтявам. Скоро луната се затули и глуха гръмотевица изехтя из застланото с облаци небе. Ив. Вазов, Съч. XIII, 158. Сегиз-тогиз изехтяваше в мрака ревът на лева в зоологическата градина. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 14. Внезапно изехтя / отвътре дружен залп и дим и огън блъвна. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 137.