ИЗЕЧА̀ВАМ, -аш, несв.; изечà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Изведнъж издавам ек; изехтявам, прокънтявам. Нахалост профуча / неочакваният залп и татък изеча / високо пролетял над глъхналите двори. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 137.
