ИЗЖАДНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изжаднѐя, -ѐеш, мин. св. изжадня̀х, прич. мин. св. деят. изжадня̀л, -а, -о, мн. изжаднѐли, св., непрех. 1. Обхваща ме силна жажда, ставам много жаден, силно ожаднявам. Втори войник: – Днес те направиха десетник, почерпи. Първи войник: – По-скоро в Търново, че както сме изгладнели и изжаднели. Ив. Вазов, Съч. XXI, 73–74. От горещината и дългия път изжадняхме и с нетърпение се струпахме около крайпътната чешма.
2. Прен. Обхваща ме силно желание за нещо; зажадувам. Тя бе изжадняла да види и чуе близък човек. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 72. А как изжаднял е човешкият род / за правда, за мир и за щастие! Ив. Вазов, Съч. III, 187.
– Друга (диал.) форма: изжъдня̀вам.