ИЗЖЀГЛЯМ, -яш, несв.; изжѐгля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Освобождавам впрегнато животно, като изваждам жеглите от ярема; разпрягам. Митра, като видя, че мъж ѝ не ще може да удържи добитъка, скочи от колата, грабна от ръцете му синджирите, дръпна биволите встрани и веднага сръчно ги изжегли. Освободените биволи се дръпнаха, изправиха гордо глави. К. Петканов, ОБ, 179. Като го [Мито] видя Цоло как е прегърнал за шията едната крава, бялата, като да я изжегли от ярема, защото сивата беше по-шавлива и не се поддаваше на ласки, той каза на Андро: „Виж го, ей, мило му е на човека, от малки ги е отгледал!“. Ст. Даскалов, БМ, 267.
2. Прен. Диал. Удрям с жегъл или тояга някого, нещо. Изжегли го, та да те помни. Н. Геров, РБЯ II, 211. изжеглям се, изжегля се страд.
ИЗЖЀГЛЯМ СЕ несв.; изжѐгля се св., непрех. 1. За животно – освобождавам се от ярем; разпрягам се. Запрегнати бяха крава и вол, но волът зави в канавката. Кооператорът се разсърди и почна да го бие. Кравата се изжегли из ярема и остави колата да си я измъкне виновникът. Ст. Даскалов, СЛ, 512. Биволът вървеше, вдигнал глава, като че отиваше на бой, загледан в далечината, и не правеше никакви усилия да влачи ралото. Внезапно той се изжегли. Ем. Станев, ИК III и IV, 397.
2. Прен. Диал. За човек – избягвам, измъквам се от някакви задължения, неприятности; освобождавам се. – Иди ти там и виж кога ще тръгнете, а аз ще те натъкмя за път. А ти, Дичо, прибирай мекината. Може да завали. – И аз ще ида да видя – изжегли се момъкът. В. Геновска, СГ, 325. Да можеше да няма тия писма, да ги открадне някак от тая преписка, тогава лесно би подал заявление до съда и би се изжеглил от тоя ярем! А сега? Излезе целият в пот и все не можеше да повярва, че е свършено, че не може да се отърве от тая клопка. Ст. Даскалов, БМ, 260.