ИЗЖЀНВАМ1, -аш, несв.; изжѐня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Оженвам, задомявам мнозина или всички; изпоженвам1, изпооженвам, иззадомявам, изпозадомявам. Аз изжених твоите братия, за да ма гледат жените им на стари години. Л. Каравелов, Съч. II, 68. – Изжени си дъщерите, пък синовете си прати по градищата. Ил. Волен, БХ, 9–10. Дядо Тодор си беше изженил отдавна синовете и дъщерите, имаше и правнуки. Ц. Гинчев, ГК, 267. – Аз съм изженила седем дъщери и един син и съм ги задомила все на добри места. Т. Харманджиев, Р, 140. изженвам се, изженя се страд.
ИЗЖЀНВАМ СЕ несв.; изжѐня се св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Оженваме се, задомяваме се мнозина или всички; изпоженвам се, изпооженвам се, иззадомявам се, изпозадомявам се. Взеха да се женят Радкините връстници; изжениха се и любовниците ѝ и ни един от тях не си направи устата да попита за нея. Ил. Волен, ДЦ, 117. Не знаеше Найден ни хоро, ни младежки веселби. Другарите му се изжениха, а той не беше погледнал още жена в очите. Г. Райчев, ЗК, 102. – Какво направиха сестрите ми, като се изжениха за чиновници? Станка и сега живее в една къщурка в Търново. Пък за Иванка да не говорим. Ем. Станев, ИК I и II, 245. Тъй или инак, тя имала вече трима сина и две дъщери и бай Коце се погрижил да се изженят и омъжат, дал им по парче земя и дигнал ръка от тях. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 362. Па говори нийна стара макя: / „Фала вазе, два мили синове, / айде, да се млади изжените, / че я съм си връло остарела.“. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 223. Много народ се изжени тази зима.
ИЗЖЀНВАМ2, -аш, несв.; изжѐна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изжѐнат, св., прех. Диал. Изжънвам, ожънвам. изженвам се, изжена се страд.