ИЗЖЀНВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изженвам1 и от изженвам се; изпоженване1, изпооженване, иззадомяване, изпозадомяване.
ИЗЖЀНВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от изженвам2 и от изженвам се; изжънване, ожънване.
