ИЗЖИВЀЛИЦА ж. Остар. 1. Нещо изживяно, преживяно, което е оставило следи в паметта; преживелица, преживяване. Книгата на г. Влайков е вече написана и аз съм удостоен с честта да чуя заедно с други писатели и критици части от нея. Покрай личната изживелица редят се описания на домашната обстановка, махалата и училищния живот. СбЦГМГ, 401. Романът на Аура е от особен род. Това е една лична изживелица. Чрез героите навред говори само авторът. ЛН, 1927, бр. 11, 3. // Нещо интересно, вълнуващо, което човек преживява; изживяване, преживяване. В заруменелите лица, влажни очи, усмивки замръзнали се четеше жаждата за живот и изживелица: по-скоро, по-буйно – да не ни отмине животът! Ас. Златаров, Избр. съч. III, 280.
2. Нещо остаряло, на което е отминало времето.