ИЗЖИВЯ̀Н, -а, -о, мн. изживѐни. Прич. мин. страд. от изживея. 1. Като прил. Който се отнася към миналото; преживян. Изживяната трагедия бе оставила дълбоки следи в съзнанието му и бе засилила чувствителността му. Δ Първите изживени мигове на свободата останаха най-щастливите в техния живот.
2. Като същ. изживяното, мн. няма, ср. Рядко. Преживяното. Изживяното тази вечер я караше да се обръща в леглото и да се усмихва. Ст. Марков, ДБ, 248.