ИЗЖУЖУ̀КВАМ, -аш, несв.; изжужу̀кам, -аш, св., непрех. Изведнъж издавам кратко жужене, жужукване. Няколко пчели изжужукаха край нея. Тя [мечката] махна към тях с лапата, изправи се на задните си крака, после бавно тръгна към отворената пътна врата. П. Стъпов, ЧТ, 20.