ИЗЖУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; изжу̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Разг. Жуля нещо докрай, много на брой или всички. Искаш ли да не ти се потят ръцете? Намери риза от змия, изжули (изтъркай) си ги с нея и ще видиш как не ще ти се потят вече. СбНУ XV, 62. „А е гиди Симон добър юнак! / Изжули ми мои триста рани, / та клаи ми седло шикосано.“ Нар. пес., СбБрМ, 88. Връвта изжули ръката ми до кръв. Δ Изжулих дъските. Δ Палавници изжулиха кората на дръвчетата. Δ С тънката пръчка така изжули пакостниците, че повече не ще посмеят да влязат в градината.
2. Диал. Изразходвам, изхабявам. Изжули цял калъп сапун. Н. Геров, РБЯ II, 211. изжулвам се, изжуля се страд.