ИЗЖЪ̀НВАМ, -аш, несв.; изжъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изжъ̀нат, св., прех. Жъна много на брой, всичко или нещо изцяло, докрай; ожънвам. Всички спят по пладне, само ние с тебе не спиме. Ти правиш въже, аз налагам и вързвам, вързвам, коленете ми се одерат, ама като станат другите, що изжънали – повързано. Ст. Даскалов, БМ, 264. Изжънахме нивата. изжънвам се, изжъна се страд.
– Друга (диал.) форма: изжѐнвам.