ИЗЗАВЗЀМАМ, -аш, несв.; иззавзѐма, -еш, мин. св. иззавзѐх, прич. мин. страд. иззавзѐт, св., прех. Разг. Завземам много на брой или всичко. иззавземам се, иззавзема се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)