ИЗЗАСПЍВАМ, -аш, несв.; иззаспя̀, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Заспиваме мнозина или всички; изпозаспивам. И всички вкъщи иззаспаха. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3–4, 236. Тогай стана Груйо мало дете, / яхна си конче шестокрилче, / препливало през Църното море, / та намери самовилско дърво, / самовили били иззаспали, / той откина три златни ябълки. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 177.