ИЗЗВЪ̀НКВАМ, -аш, несв.; иззвъ̀нкам, -аш, св., непрех. Изведнъж издавам кратко звънкане. Чашите иззвънкаха и се изпразниха. Ив. Вазов, Съч. VI, 76.


Източник: Речник на българския език (онлайн)