ИЗЗЕМА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се занимава с изземане; изземвателен. Де доброволно, де с принуда (още на разсъмване няколко изземателни команди плъзнаха из село) разграбеното имущество се върна в стопанския двор непокътнато. Ст. Марков, ДБ, 401. Още щом се завърна в селото, Киро започна да приказва против народния представител Лудов. Това допадна и на старите, и на новите членове на дружбата, защото Лудов обикаляше околията и убеждаваше селяните да дават храни на изземателните команди. Г. Караславов, ОХ II, 458–459.