ИЗЗЍПВАМ, -аш, несв.; иззѝпам, -аш, св., прех. Диал. Изритвам, изтиквам, изкарвам с ритане навън. Иззипах го из вратата навън. Н. Геров, РБЯ II, 216. иззипвам се, иззипам се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)