ИЗИГРА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изиграя като прил. Който е обект, жертва на измама, изиграване; измамен. Самите очи [на Борис] бяха кървясали, мътни, нерешителни и гледаха някак страхливо, може би под влияние на призраците, които виждаше нощем – изиграната и мъртва жена, умрелия брат. Д. Димов, Т, 449. Христофор, изиграният приятел на Салчо, беше в мислите и на двамата. Б. Болгар, Б, 60.